![[info]](http://p-stat.livejournal.com/img/userinfo.gif){kind=small}
Или "Какво по дяволите правя в момента и защо всичко е една голяма каша?"
Имаме следната концептуална ситуация (ще си позволя да направя един псевдо-математически модел, за да изглежда по-ясно цялата бъркотия).
Вършим дейност (хм, май можем да ограничим до "програмна" дейност) Х в момент t. За Х знаем, че:
Atomic properties: (т.е. някои основни характеристики)
Но неусетно излязох от началната идея на постинга, а тя беше - защо работата, ученето и забавлението напоследък са ми адски размити?
Замислям се...
Занимавам се с 3 проекта, 2 на професора за когото работя, един воден от мен и един блестящ биоинформатик, с когото имам радостта да съжителствам. Тези x, y и z са ми много близки до сърцето, като напоследък ги възприемам по някакъв много шашав начин. Идеята за вършене на кое да е от тези симпатични неща е сходна с идеята да отида на кино, правенето на кое да е от трите е сходно с играене на някоя готина компютърна игра, но пък едновременно с това се усеща и някаква нотка отговорност, внимание, бързане и в близки до сроковете моменти - напрежение. Общо взето си ги обичам и се грижа за тях доста усърдно, но чувството е странно, защото всичко е някак си преплетено.
Сега малко по-абстрактно...
Реших да блогна по темата, защото намирам за интересно как пресичането на интереси и възможности води до нови смесени положения, които се различават от досегашния ми опит тип "гимназия - учене" , "работа - работене", "почивка - забавление". Замислям се над това как има доста изкуствени разделения в системата ни с цел един красив социален "строй", в който нещата са подредени разграничени и ефективни. И се замислям над това, което в момента представлява ежедневието ми и разбирам как подобен строй е повърхностен,чужд и несвойствен за средния човек. Аз лично винаги съм търсел някакво лично удовлетворение и идеята за подобен макет наложен "отгоре" (т.е. от обществото) ми горчи под езика, но признавам, че доста лесно бях свикнал с него и живеех с мисълта, че това е нормално типично и "супер хитро".
Status Quo: Trade-off между social input и personal gain
Може да се приеме по нормалния икономически модел - работа за пари, което всъщност си е частен случай на цялостната идея порция служба към обществото за порция лична свобода. Хитро е, работи, прави адски много смисъл, ама не е перфектно, и когато човек се озове в ситуация, в която нещата съвпаднат и се чувства все едно е на 100% лична свобода, се получават постинги като текущия, които приличат на жален стон срещу цялата система :)
Това което обичам на блоговете е, че човек не трябва да свършва пост със това как знае начин по който нещата могат да са по-добри и дава идея как да се оправят, а може спокойно да си сподели без някакви завършващи хитростти.
Ммм, все пак ще кажа, че съм си открил начин да си остана на режим 100% лична свобода и да си свиркам (който ме познава ще каже: то оставаше да не е намерил... ;) ), та всичко ми е пей сърце. Но за пръв път ми направи впечатление като личен опит как нещата се размиват и стават някак си по-единни, когато човек се откъсне от обществени ограничения.
Кефи.
Имаме следната концептуална ситуация (ще си позволя да направя един псевдо-математически модел, за да изглежда по-ясно цялата бъркотия).
Вършим дейност (хм, май можем да ограничим до "програмна" дейност) Х в момент t. За Х знаем, че:
Atomic properties: (т.е. някои основни характеристики)
- Х е нещо с т.нар. deadline (краен срок), който трябва да бъде спазен
- Х е симпатично, има чар в себе си и крие някаква примамлива скрита награда в края на работата (най-често покрай неща, които магически "заработват" и правят някакви красиви и приятни за ума неща)
- Х е нещо, което изисква научаване на нови техники, приоми и идеи за да бъде реализирано, и е спомагателна част към някакъв учебен процес.
- Х в завършен стадий ни носи някакво определено заплащане
- Х може да се промъква в сънища по различни причини (от страх за пресрочване на срокове, през чудене какъв е правилния подход напред, до желание да се види резултатът от цялото бъхтене)
- Х изморява, освежава, развеселява, натъжава, омръзва, интригува, може но не иска, иска но не може и като цяло го дава малко парадоксално.
- х притежава подмножество (не задължително стриктно) от изброените по-горе свойства
- х се разбира с y само ако у е от същото семейство Х и родителя АЗ им говори мило и ги гали по error-ите докато почнат да си играят спокойно и мирно.
- х иска да му се обръща внимание и ако бъде пренебрегнато почва да се прави на други членове от семейство Х, като смело игнорира неща като положение измежду побратимите си или роля в семейството му.
- х си струва в крайна сметка, но понякога ти изцежда всичките нерви, докато го превърнеш в истински малък джентълмен от началния офърфан некултурен рошльо.
Но неусетно излязох от началната идея на постинга, а тя беше - защо работата, ученето и забавлението напоследък са ми адски размити?
Замислям се...
Занимавам се с 3 проекта, 2 на професора за когото работя, един воден от мен и един блестящ биоинформатик, с когото имам радостта да съжителствам. Тези x, y и z са ми много близки до сърцето, като напоследък ги възприемам по някакъв много шашав начин. Идеята за вършене на кое да е от тези симпатични неща е сходна с идеята да отида на кино, правенето на кое да е от трите е сходно с играене на някоя готина компютърна игра, но пък едновременно с това се усеща и някаква нотка отговорност, внимание, бързане и в близки до сроковете моменти - напрежение. Общо взето си ги обичам и се грижа за тях доста усърдно, но чувството е странно, защото всичко е някак си преплетено.
Сега малко по-абстрактно...
Реших да блогна по темата, защото намирам за интересно как пресичането на интереси и възможности води до нови смесени положения, които се различават от досегашния ми опит тип "гимназия - учене" , "работа - работене", "почивка - забавление". Замислям се над това как има доста изкуствени разделения в системата ни с цел един красив социален "строй", в който нещата са подредени разграничени и ефективни. И се замислям над това, което в момента представлява ежедневието ми и разбирам как подобен строй е повърхностен,чужд и несвойствен за средния човек. Аз лично винаги съм търсел някакво лично удовлетворение и идеята за подобен макет наложен "отгоре" (т.е. от обществото) ми горчи под езика, но признавам, че доста лесно бях свикнал с него и живеех с мисълта, че това е нормално типично и "супер хитро".
Status Quo: Trade-off между social input и personal gain
Може да се приеме по нормалния икономически модел - работа за пари, което всъщност си е частен случай на цялостната идея порция служба към обществото за порция лична свобода. Хитро е, работи, прави адски много смисъл, ама не е перфектно, и когато човек се озове в ситуация, в която нещата съвпаднат и се чувства все едно е на 100% лична свобода, се получават постинги като текущия, които приличат на жален стон срещу цялата система :)
Това което обичам на блоговете е, че човек не трябва да свършва пост със това как знае начин по който нещата могат да са по-добри и дава идея как да се оправят, а може спокойно да си сподели без някакви завършващи хитростти.
Ммм, все пак ще кажа, че съм си открил начин да си остана на режим 100% лична свобода и да си свиркам (който ме познава ще каже: то оставаше да не е намерил... ;) ), та всичко ми е пей сърце. Но за пръв път ми направи впечатление като личен опит как нещата се размиват и стават някак си по-единни, когато човек се откъсне от обществени ограничения.
Кефи.
Не съм експерт по операционни системи, дори не съм твърде наясно със свойствата на наличните такива към този момент (25.04.2008). (Въпреки, че доста усилено се мъчат да ми набият в главата всичките характерни за тях проблеми, условия, свойства и техники в курса 320202 Fundamental Computer Science II (Computer Architecture and Operating Systems), който вземам този семестър...)
Пиша това си мнение от гледната точка на един (аб)нормален потребител, който се впечатлява от елементарни неща като красив интерфейс, user-friendly туулбарове и там подобни gadjets and widgets, които правят цъкането по разните менюта много по-приятно и развлекателно.
Излязлото вчера прясно, топло, безплатно и свободно парче софтуер, назовано Ubuntu 8.04 ме остави с раззята паст и ококорени очи в продължение на няколко часа през които просто не спрях да цъкам по каквото ми падне. Това доста непрофесионалното и детско мое поведение доведе до:
Препоръчвам на всеки ползващ Ubuntu моментално да мине на новата дистрибуция, а на тези, които още не са се запознали от близо с това чудо на open-source света, препоръчвам да се разходят из официалния сайт ( www.ubuntu.com ) и да видят дали нещо няма да ги грабне.
Като disclaimer: Държа да отбележа, че това ми мнение е на 100% любителско и има голяма вероятност да изпускам или греша в много сериозни аспекти, тъй като не съм запознат с промените зад паравана (нямам време да ги изследвам, а и не ми е толкова интересно, аз лично искам един несложен(т.е. прост) комфорт, гъвкавост и чувство на еманципация от операционната ми система, тъй като develop-вам само high level applications и не обичам да се цапам с нещата под капака.)
Ако сметнете, че съм изпуснал нещо интересно или съм казал някоя абсолютна глупост чувствайте се поканени да коментирате, аз ще продължа да задълбавам в новия LTS и съм сигурен, че ме чакат още дузини приятни изненади :)
Пиша това си мнение от гледната точка на един (аб)нормален потребител, който се впечатлява от елементарни неща като красив интерфейс, user-friendly туулбарове и там подобни gadjets and widgets, които правят цъкането по разните менюта много по-приятно и развлекателно.
Излязлото вчера прясно, топло, безплатно и свободно парче софтуер, назовано Ubuntu 8.04 ме остави с раззята паст и ококорени очи в продължение на няколко часа през които просто не спрях да цъкам по каквото ми падне. Това доста непрофесионалното и детско мое поведение доведе до:
- няколко crash-а на compiz (малкия магьосник, който се грижи десктопа ви да е приятно подскоклив, вибриращ, желиран или каквото там физично свойство ви хареса да добавите към агентите по екрана ви)
- Чувството, че летя в непознат свят върху нечий чужд лаптоп около 3 пъти по-бърз от моя (невероятно ускорение и улекотяване на работата на графичния енджин, поне на пръв поглед!)
- Усмивки и напълнена с блаженство душица лелееща за желирани прозорци, въртящи се кубчета с зъбени колелца в тях, почти мигновенно изпълнение на крайно сложни графични акробатики и липса на "набиващо" чувство. (Набиващото чувство е само по себе си крайно интересна тема, може би и вие сте забелязвали как, когато опознаете добре една операционна система и текущата и инсталация на машината ви предусещате как ще забави на определено място или ще започне да мърка от нещо на пръв поглед тривиално, така стигайки до едно интуитивно "набиващо" усещане на определени места.)
Препоръчвам на всеки ползващ Ubuntu моментално да мине на новата дистрибуция, а на тези, които още не са се запознали от близо с това чудо на open-source света, препоръчвам да се разходят из официалния сайт ( www.ubuntu.com ) и да видят дали нещо няма да ги грабне.
Като disclaimer: Държа да отбележа, че това ми мнение е на 100% любителско и има голяма вероятност да изпускам или греша в много сериозни аспекти, тъй като не съм запознат с промените зад паравана (нямам време да ги изследвам, а и не ми е толкова интересно, аз лично искам един несложен(т.е. прост) комфорт, гъвкавост и чувство на еманципация от операционната ми система, тъй като develop-вам само high level applications и не обичам да се цапам с нещата под капака.)
Ако сметнете, че съм изпуснал нещо интересно или съм казал някоя абсолютна глупост чувствайте се поканени да коментирате, аз ще продължа да задълбавам в новия LTS и съм сигурен, че ме чакат още дузини приятни изненади :)
- Mood:
cheerful
Ok, so here comes another one of my on-line endeavors - the notorious blogging.
I am long overdue the times when my friends urged me to make my own blog for all those fun and cheerful reasons that teenagers have whizzing in their rebellious heads. Yet, I have my own reasons to start at this particular moment, currently speeding through my fourth semester at university.
Namely, I expect to achieve via blogging (in order of importance):
I would try not to make the blog too much of a casual thing though, I have the vision of it consisting of threads of an extreme diversity ranging from personal life and leisure to work, science and philosophy. Hopefully, it will work out in a smooth fashion.
Ah, a note on used languages: I will probably use English as the primary language in my blog, though one shouldn't be surprised if an occasional article in Bulgarian comes to life. No other surprises expected, since this pretty much exhausts my linguistic skills.
See you around, off to customizing and some blogging ;)
"Quarendo Invenietis"
I am long overdue the times when my friends urged me to make my own blog for all those fun and cheerful reasons that teenagers have whizzing in their rebellious heads. Yet, I have my own reasons to start at this particular moment, currently speeding through my fourth semester at university.
Namely, I expect to achieve via blogging (in order of importance):
- Keep it simple, keep it safe, keep it. MetaForge is a pretty heavy name for a blog, and puts some responsibility on my shoulders to defend the name with some quality content. That's the main purpose for the creation of this blog, and it will remain a primer as long as it exists.
- An efficient procrastination tool
- A somewhat consistent diary of the important events that I should remember in my life but always keep forgetting
- Getting the dust off my written English (Bulgarian?)
I would try not to make the blog too much of a casual thing though, I have the vision of it consisting of threads of an extreme diversity ranging from personal life and leisure to work, science and philosophy. Hopefully, it will work out in a smooth fashion.
Ah, a note on used languages: I will probably use English as the primary language in my blog, though one shouldn't be surprised if an occasional article in Bulgarian comes to life. No other surprises expected, since this pretty much exhausts my linguistic skills.
See you around, off to customizing and some blogging ;)
"Quarendo Invenietis"
